НИК (Тед Дойн)

1. -Хей! – Винченцо се обърна. Някакъв непознат мъж му махаше приветливо. В този момент един камион профуча през улицата на метър от него, точно оттам, където щеше да се намира, ако не бе спрял. Човекът, който му извика де приближи. -Лошо ли Ви е? Винченцо само посочи към отдалечилия се камион. -Да. Хората днес…

БЕГЪЛЦИ (Тед Дойн)

1. Звездата беше вече съвсем близо и изпълваше илюминаторите. -Нищо. – промърмори мъжът. -Не може да е нищо, изчисленията ни бяха точни, тук някъде трябва да е. – Жената се стараеше да говори спокойно, но потрепванията в гласа ѝ издаваха истинското ѝ душевно състояние. -Съжалявам, Гея, компютърът просто не открива нищо. Може да сме сгрешили…

СЕРУМЪТ (Тед Дойн)

1. (Финал) Ресторантът беше точно зад ъгъла. Удобно за бързо връщане в хотела, в случай на нужда. Не че би се появила такава. А и доста голямата група музиканти, които гръмогласно се обясняваха нещо на рецепцията когато излизах, биха отказали всеки да се върне обратно. Влизайки в заведението се огледах. Всъщност изглеждаше доста добре, особено…

ДВОРЯНИНЪТ (Тед Дойн)

1. В малко затворено помещение, няколко човека водеха тих и привидно спокоен разговор, седнали около бяла кръгла маса. Жената, която изглеждаше най-високопоставена, се обади. -Освобождава се място. Малко е в нищото, но човек никога не знае къде може попие словото. -Не е ли по-добре да се целим в големите населени места? -Целим се навсякъде. Не,…

ПРОКЛЯТИЕ (Тед Дойн)

1. Момичето изскочи сякаш от нищото и аз набих спирачки толкова внезапно, че ако не бях си сложил колана, вероятно щях да изхвръкна през предното стъкло. Важното е, че успях да спра навреме. Или почти навреме. Не ми стана съвсем ясно. В крайна сметка фордът спря с ужасно свистене на гумите по разбития асфалт, но…

ПРИСЪДА (Тед Дойн)

1. -Хората не помнят кои са. Не помнят защо са създадени. Нищо не помнят. И въпреки това се унищожават един друг с омраза, каквато никой друг вид не познава. Лошото е, че унищожавайки себе се, унищожават и околния свят. Дарио се огледа изненадано. В главата му нямаше никакъв спомен как се е озовал на това…

X