ДВОРЯНИНЪТ (Тед Дойн)

1. В малко затворено помещение, няколко човека водеха тих и привидно спокоен разговор, седнали около бяла кръгла маса. Жената, която изглеждаше най-високопоставена, се обади. -Освобождава се място. Малко е в нищото, но човек никога не знае къде може попие словото. -Не е ли по-добре да се целим в големите населени места? -Целим се навсякъде. Не,…

ПРОКЛЯТИЕ (Тед Дойн)

1. Момичето изскочи сякаш от нищото и аз набих спирачки толкова внезапно, че ако не бях си сложил колана, вероятно щях да изхвръкна през предното стъкло. Важното е, че успях да спра навреме. Или почти навреме. Не ми стана съвсем ясно. В крайна сметка фордът спря с ужасно свистене на гумите по разбития асфалт, но…

ПРИСЪДА (Тед Дойн)

1. -Хората не помнят кои са. Не помнят защо са създадени. Нищо не помнят. И въпреки това се унищожават един друг с омраза, каквато никой друг вид не познава. Лошото е, че унищожавайки себе се, унищожават и околния свят. Дарио се огледа изненадано. В главата му нямаше никакъв спомен как се е озовал на това…

СДЕЛКА (Тед Дойн)

Из дневниците на пианиста 1. Концертът свърши. Потроших си ръцете, в опит да пресъздам на пианото онази голяма Музика, която е в главата ми. Зад мен от оркестъра се чуваха безумни звуци. На няколко пъти си мислех, дали да не скоча и да убия концертмайстора. Ценителите на изкуството по света биха ми били благодарни. Всъщност,…

ИНТЕЛЕКТ (Тед Дойн)

1. Странно. Нищо не усещам. Абсолютно нищо! Как е възможно? -Здравей? Стреснах се и отворих очи. Бяха двама. Възрастен мъж и младо момиче. И двамата с бели престилки. В болница ли съм? Опитах се да им отговоря, но не успях. Не си усещам устата. Всъщност, продължавам нищо да не усещам. -Чува ли ни? – обърна…

ФРАНЧЕСКА (Тед Дойн)

1. -Мамо, искам я! Видимо изморената жена продължи да чисти, без да спира и да погледне към детето, само каза: -Не пипай нищо, Катарина, иначе господин Уилшир няма да разрешава вече да те водя с мен! -Ама тя е много красива, не може ли само да я пипна? Този път жената спря да работи и…